Техники на интервю

Основният въпрос, който си задаваме, е:

ЗАЩО искаме да направим интервю?
КАКВО целим да направим със събраната информация?

Запишете собствената си цел:

Ще събирам информация за…
Ще използвам материала за…

Направете списък на хората, които могат да имат информацията или устната история, която търсите. Преценете възрастта, близостта, предразположението, откровеността на всеки човек и тогава изберете хората за интервю.

Подготовка на въпросите

Помислете как да бъдат формулирани основните въпроси.
Използвайте обикновени, достъпни изрази и избягвайте да подсказвате отговора.
Трябва да имате въпроси , които да предизвикат точен отговор от типа – “Къде се събирахте най-често?”.
Вие имате нужда от въпроси, които да насочват към отворени описания, да подканват, да се дават коментари или мнения като например:
- Как се чувствахте, когато се случи това?
- Какъв човек беше той / тя?
- Може ли да ни опишете мястото, където ставаше това?
- Защо решихте да участвате и Вие?
Предварително подгответе аудио касетите, като ги номерирате. Проверете самия апарат за записване.

Какво трябва да се вземе под внимание при всяко интервю?

Започнете с въпроси, които да изяснят живота на интервюирания:

Дата и място на раждане, кои са родителите и тяхното основно занимание;
Семейно обкръжение – дядовци, родители, братя, сестри;
Взаимоотношенията в семейството;
Детството в семейството;
Обучение – предпочитани преподаватели, приятели,
Предпочитани теми или учебни предмети;
Трудова дейност – първа работа, издигане, участие в синдикатите и професионални организации;
Семеен живот – брак или бракове, деца, дом, пари, съседи, обществен живот, надежди;
Политика и религия.

Към всеки от тези проблеми трябва да бъдат зададени отворени въпроси, изискващи пълни отговори.

Осъществяване на интервюто

Уговорката за интервюто да става лично. Това ви дава възможност да обясните проекта и да очертаете проблемите, които ви интересуват.
Лицето, към което сте се обърнали, може да бъде несигурно, неуверено. Може да каже, че няма нищо интересно за казване или разказване. Вие трябва да бъдете убедителни.
Поискайте един разговор за миналото или една житейска история и не споменавайте интервю.
Не бива да се репетира или да се записва на хартия.
Интервюто трябва да бъде записано на аудио касетa.
Позволете на хората да бъдат такива каквито са, за да могат да разкрият своите впечатления, преживявания и усещания за дадено събитие или за собственото си минало.
Опитайте се да изберете едно спокойно място, където да не ви смущават. Изключете ТВ или радиото, ако са пуснати, в противен случай ще ви пречат.
Бъдете спокойни, излъчвайте спокойствие. Спомнете си, че вие сте гост и тъй като ще са по-възрастни, може би предварително са обсъждали и са се питали за какво ще бъде разговорът, затова ще бъдат недоверчиви.
Постигнете близост: седнете до самия говорещ и в зависимост от това какъв микрофон се използва, поставете го на съответното място. Това ще осигури качеството на записа.
Задавайте къси и ясни въпроси. Не прекъсвайте. Не задавайте прекалено много въпроси. Изчакайте подходяща пауза, за да бъде зададен нов въпрос.
Слушайте внимателно и поддържайте добър визуален контакт.
Отговаряйте положително: езикът на тялото също е важен – кимване, усмивка е много по-добре от “наистина ли!”, “и?”…
Не противоречете и не водете към бурна дискусия.
Не се страхувайте да задавате въпроси, но и не скачайте от въпрос на въпрос и не пришпорвайте разговора.
Старайте се да предизвикате описателен разказ, пълен със събития, опитайте се да потърсите мотивите и чувствата с въпроси като “защо” и “как се чувствахте”.
Поискайте стари снимки, те предизвикват спомените и емоциите.
Опитайте се да надхвърлите стереотипа и обобщенията, което представлява един от най-предизвикателните аспекти на интервюто.
Показвайте винаги уважение и доверие.

След интервюто

След вземане на интервюто не бързайте. Благодарете и поговорете. Често ще ви покажат и други стари снимки или интересни документи.
Може вашият интерес да предизвика у интервюирания голямо впечатление и той да сподели неща, които никога не е споделял.
Дайте адрес или телефон за връзка, ако се наложи второ интервю, или просто за да се избегне каквото и да било безпокойство.
Направете съответните обозначения върху касетата – име, дата на записа, дата на раждане на интервюирания, място на интервюто, вашето име, броя на лентите, които са направени, и ги номерирайте.
Направете копие.
Направете обзор на интервюто, в който накратко изброите засегнатите теми, проблеми или основни разглеждани истории. Това ще бъде полезно при използването на устното свидетелство.

Доц. д-р Красимира Табакова
ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“