Новата тема

Седми национален исторически конкурс (2012-2013)
„Толерантността на българския народ – заедно въпреки различията”
 

Историята познава множестно конфликти, войни и омраза породени от нетърпимост към различията. В основата на мирните човешки отношения е толератността, която е и основен принцип на Европейската общност.

Толерантни ли са били българите в своето минало към тези, които са се различавали от тях – малцинства, съседи, пришълци или просто сънародници избрали да бъдат различни. България често е сочена като пример за мирно съжителство на етноси и религии. Доказателство за това е спасяването на около 50 000 евреи по време на Втората световна война, както и проявената съпричастност към арменците засегнати от етнически геноцид. Във времена на политически промени България се превръща във втора родина за бежанци, заселници, пришълци. Традицията за добросъседство между различните, измества на втори план етническата, религиозна, езикова, културна различност на съседа.

На фона на тези факти може да се запитаме има ли тъмни петна в националната ни съдба, за които недвусмислено говорят Закона за защита на нацията (1941 г.), както и възродителният процес.

Клише ли е толерантността на българите и мит ли е „българският етнически модел”? Съществуват ли социални дистанции и предразсъдъци скрити зад маската на толерантността? И как сме съумели да бъдем заедно въпреки различията? Последователна ли е била винаги държавната политика в намиране на мярата между етническото и националното? Интеграцията на турци, цигани, власи, каракачани, арменци, евреи, староверци, татари през 70те и 80те години на ХХ век била ли е асоцииране или унифициране за сметка на културната им еманципация? Каква е истината за съдбата на етническите и религиозни малцинства по време на социализма – интегрирани, изравнявани, еманципирани или асимилирани?