Новини

Петър Стоянов поздрави победителите в Националния исторически конкурс

Линк към видеото: https://youtu.be/LN5ICU7wbSs

Наградите за 13-ото издание на надпреварата, организирана от фондация „Ценности“, са осигурени по традиция от НДФ „13 века България“

„Тайният език на българите“ е темата разработена от Румяна Иванова, ученичка от Профилираната гимназия за романски езици „Г.С. Раковски“ в Бургас, с която младата дама завоюва първото място н 13-ото издание на Националния исторически конкурс (НИК). Надпреварата за ученици, организирана от фондация „Ценности“ с основател и президент Антонина Стоянова, е най-дълго провеждащата се в съвременна България без прекъсване.  Тази година темата, по която гимназисти от цяла България провеждаха своите проучвания, бе "Ролята на културното наследство в историята и традициите на моя роден край"

Тя позволи на участниците да се обърнат към многоликата културна памет, да изтупат праха от забравени хора и събития от техния роден край, да проучат отпечатъка оставил следа в родовата памет и ценностната система. Във всяко от изданията на Националния исторически конкурс, наградите бяха връчвани от президента Петър Стоянов. Пандемията принуди организаторите от фондация „Ценности“ да превърнат церемонията във виртуална, а бившият държавен глава се обръщаше към тях чрез видеопоздрав. Той изрази надежда, че 13-ият конкурс е последният, при който няма да има жив контакт с победителите. По традиция наградният фонд за конкурса се осигурява от Националния дарителски фонд „13 века България“. Партньори на фондация „Ценности“ са още швейцарската фондация "Леонардо" и германската "Кьорбер". Като част от наградата (освен паричното й изражение) отличените гимназисти могат да участват в събития на европейската мрежа на историческите конкурси EUSTORY, чиито член е НИК.

Журито, в състав проф. Веселин Янчев, проф. Любомир Огнянов и г-жа Ваня Еленкова, определи следните победители:

• Награди за участници: 

ПЪРВА НАГРАДА : 700 лв.

Разработка на тема: „Тайният език на българите“

Автор: Румяна Кирилова Иванова, гр. Айтос

Училище: Профилирана гимназия за романски езици „Георги Стойков Раковски“, гр. Бургас

ВТОРА НАГРАДА:  400 лв.

Разработка на тема: “Читалището – културната памет на добруджанци“

Автори: 1. Виктор Дойчев Дойчев, гр. Тервел

               2. Ясен Русков Радев, гр. Тервел

               3. Ивона Енчева Няголова, гр. Тервел

               4. Хрисимира Тодорова Христова, гр. Тервел

 Научен ръководител: Росица Георгиева Стратиева

Училище: СУ „Йордан Йовков“, гр. Тервел

ВТОРА НАГРАДА:  400 лв.

Разработка на тема: “Щрихи от културната палитра на Варна”

Автори: 1. Юлияна Георгиева Пращинкова, гр. Варна

               2. Валентин Станимиров Влайчев, гр. Варна

               3. Стелияна Ивова Стерева, гр. Варна

               4. Алина Живкова Бърнева, гр. Варна

               5. Лина Йорданова Иванова, гр. Варна

              6. Мартин Галинов Матеев, гр. Варна

              7. МагдаленаПавлин Влаева, гр. Варна

              8. Ивайла Иванова Вълканова, гр. Варна

              9. Никола Петър Стамов, гр. Варна

            10. Мария Великова Михайлова, гр. Варна

            11. Анеса Василева Василева, гр. Варна

Научен ръководител: Нела Иванова Димова, гр. Варна

Училище: Първа езикова гимназия, гр. Варна

ТРЕТА НАГРАДА: 300 лв

Разработка на тема: “Никола Манев - парижанинът от Чирпан”

Автор: Елена Димитрова Игнатова, с. Скутаре

Научен ръководител: Донка Радева

Училище: ПГ по хранителни технологии и техника, гр. Пловдив

ТРЕТА НАГРАДА: 300 лв

Разработка на тема: “Завръщане към българския дух. Светия път”

Автори: 1. Дарина Ангелова Василева, гр. Дупница

               2. Ева Цветкова Костадинова, гр. Дупница

               3. София Илиянова Пешкова, гр. Дупница

Научен ръководител: Маргарита Сапунджиева

Училище: СЕУ “Св. Паисий Хилендарски”, гр. Дупница

ТРЕТА НАГРАДА: 300 лв

Разработка на тема: „Пантеон на културните дейци на Айтос“

Автор: Зорница Пламенова Денкова, гр. Айтос

Научен ръководител: Николай Христов Димитров

Училище: Средно училище „Христо Ботев“, гр. Айтос 

• Награди за научно ръководство: 
  

НАГРАДИ ЗА НАУЧНО РЪКОВОДСТВО:  150 лв.

Росица Георгиева Стратиева, гр. Тервел

Нела Иванова Димова, гр. Варна

Донка Радева, гр. Пловдив

Маргарита Сапунджиева, гр. Дупница

• Награда за училище:

СУ “Антим” I, гр. Златоград

Снимката е от десетото издание на конкурса, за което специално пристигна и представителя на EUSTORY Мигел Барос. 

ЦЕРЕМОНИЯ ПО НАГРАЖДАВАНЕ ТРИНАДЕСЕТИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС

Ръководството на Фондация "Ценности" взе решение и тази година церемонията по награждаване да не се състои присъствено.

Наградите ще бъдат изпратени на победителите по банковите им сметки, а грамотите за участие по пощата. 

Традицията ще бъде спазена и към участниците, под формата на видео, ще бъде отправен поздравителен адрес от Президент Петър Стоянов. Към видеото ще бъде предоставен линк, който може да очаквате в кратки срокове тук. 

ПОБЕДИТЕЛИ В ТРИНАДЕСЕТИ НАЦИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ КОНКУРС

Научното жури на тринадесетото издание на Национален исторически конкурс класира следните победители:

•  Награди за участници: 
  

• Награди за научно ръководство: 

• Награда за училище:

 В кратки срокове ще обявим информация относно церемонията по награждаване. 

Наградният фонд е осигурен от 

Ковидът удължи срока на Националният исторически конкурс.

Петър Стоянов поздрави участниците в Националния исторически конкурс виртуално (видео: youtu.be/s4jmsCTtTcs ) 

Научната надпревара на фондация „Ценности“ за гимназисти се проведе за 12-и път. До този момент в нея са участвали над три хиляди младежи.

А ето кои са  отличените в Националния исторически конкурс на фондация „Ценности“

 

ПЪРВА НАГРАДА

 

Разработка на тема: „Кръвта ни води”

Автор: Моника Иванова

Училище: ГПЧЕ "Йоан Екзарх", гр. Варна 

 

ВТОРА НАГРАДА

 

Разработка на тема: „ Пукнатини”

Автор: Костадин Тараков

Училище: ПГИТ”Проф.д-р Асен Златаров”, гр. Петрич, 8 клас

Научен ръководител: Иво Точевски

 

Разработка на тема: „В търсене на корените”

Автор: Зиад Джарар

Училище: Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив, 9 клас

Научен ръководител: Ралица Димитрова

 

ТРЕТА НАГРАДА

 

Разработка на тема: „Железният полк и железните хора на Добруджа“

Автори: Галена и Невена Желязкови

Училище: СУ „Йордан Йовков“, гр. Тервел, 8 клас

Научен ръководител: Росица Стратиева

 

Разработка на тема: „Капитан Иван Банялиев – живот, белязан от превратностите на времето и съдбата“

Автор: Мария Банялиева

Училище: Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ , гр. Пловдив, 9 клас

Научен ръководител: Иванка Митева

 

Разработка на тема: „Непримиримият дух и превратностите на времето“

Автор: Мария Илиева

Училище: Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив, 11 клас

Научен ръководител: Ралица Димитрова

 

НАГРАДА ЗА НАУЧНО РЪКОВОДСТВО

 

1. Иво Точевски

Училище: ПГИТ”Проф.д-р Асен Златаров”, гр. Петрич

2. Ралица Димитрова

Училище: Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив

3. Георги Василевски

Училище: Национална търговска гимназия, гр. Пловдив

4. Росица Стратиева

Училище: СУ „Йордан Йовков“, гр. Тервел

 

Партньори на фондация "Ценности" в организирането на Националния исторически конкурс са НДФ "13 века България", швейцарската фондация "Леонардо" и германската "Кьорбер"

      

 

---

   Нещо повече за победителите в Национален исторически конкурс

Националният исторически конкурс и неговото 12^-то издание излъчи своите победители, но за жалост този път не успяха да получат дипломите и паричните си награди лично от президента Петър Стоянов, както винаги до сега. Коронавирусът прекрои и тази традиция и бившият държавен глава отправи поздравленията си във видеообръщение. Темата, по която писаха учениците, бе изключително интересна и благодатна. Едни от отличилите се участници в конкурса са Моника Иванова с първа награда за разработката " Кръвта ни води", Костадин Тараков с втора награда за разработката "Пукнатини" и Мария Банялиева с трета награда за разработката „Капитан Иван Банялиев – живот, белязан от превратностите на времето и съдбата“.

Тъй като не успяхме са се видим на живо с победителите в дванадесетото издание на конкуса на тема "Фамилната история и превратностите на времето", предложихме сами да се представят с няколко думи:

Моника Иванова от Варна: "Живея със съзнанието, че съм част от рода на един национален герой – капитан Райчо Николов"

 

  Казвам се Моника Цветанова Иванова. На 18 години съм, в 12 клас на Пета езикова гимназия. Уча в паралелка с усилено изучаване на немски език.

  Овладяването на чужди езици представлява голям интерес за мен. То ми дава възможност да опознавам нови народи и техните култури на родния им език. Уча немски, английски и китайски език. В свободното си време обичам да свиря на пиано и да рисувам.

  От малка участвам в литературни конкурси с разкази и есета и съм спечелила много награди. Някои от тези награди ме отведоха на интересни места, като лагера Space camp на НАСА в Измир, Турция, както и едномесечен престой в Германия - награда за постижения в международна олимпиада по немски език. Разработката, която защитих в немското посолство, беше на тема „Истории на света – Свят на истории“ – за митове и легенди от цял свят и връзките между тях.

  Интересът към историята винаги е съпътствал моето семейство. Родителите ми са ми казвали, че трябва да познавам своята родина, преди да опозная големия свят. Затова и до ден днешен посещаваме всички възможни исторически паметници и природни красоти на България. Мисля, че семейството е най-важното място, в което се създава чувството на родолюбие и патриотизъм. 

  От малка живея със съзнанието, че съм част от рода на един национален герой – капитан Райчо Николов, и винаги съм се опитвала да разказвам на своите съученици за неговия невероятен живот, за който те не са чували. Смятам, че личности като него трябва да живеят поне с имената си в българското съзнание.

  Темата на Националния исторически конкурс „Фамилната история и превратностите на времето“ ми допадна изключително много, тъй като ми даде шанс да разкажа за историята на своя род – нещо много ценно за мен.

Сърцето ми остана завинаги при хората, които срещнах в родното село на моя дядо – Чилнов, село Райковци – родното място на капитан Райчо Николов, и др. Успях да се пренеса в миналото и да преживея чувствата, вълнували моите родственици в едни противоречиви и трудни времена.

 

 

  Опитът ми при създаването на литературни текстове и участието ми в други конкурси ми помогнаха при оформянето на получената информация. Но най-много ми помогна това, което чувствам в сърцето си – обичта към родното и към хората, които са създали основата, върху която да стъпваме днес. 

  Аз знам, че където и да ме отведе животът и с каквото и да се занимавам, ще запазя своята връзка с миналото и със спомените на своя народ. Защото „Кръвта ни води“ и тя е нашата сила.

 

Костадин Тараков от Петрич: "Събирането на документи беше истинско предизвикателство"

  Благодаря Ви за високата оценка за моята разработка. Много се вълнувам, защото това е първата ми голяма награда в любимата ми област от знанието – историята. Това е голямо признание и за екипния дух, подкрепата от страна на семейството ми и неоценимата методическа помощ на моя учител по история Иво Точевски. Когато той ми изпрати условията за участие в конкурса, най-напред се стъписах. Темата ми изглеждаше твърде мащабна за моите 14 години, а и философският ракурс, който внасяше категорията време, ме притесняваше. 

  После се разрових в семейния архив, за да видя дали имам достатъчно документи, освен личните разкази на баби и дядовци, за историята на моето семейство. И от прашната кутия на времето започнаха да излизат чудни семейни картини - на радост и печал, обич и страх, грешки, премеждия, отрезвяване, проглеждане, състрадание и милост, които ме караха да се вглеждам все по-далече, и по-далече. Да търся онова, което е крепило моите предци в трудните години на отстояване на българщината, в условията на войни, сблъсък на идеологии, лични възходи и падения.  Въпросите бързаха към своите отговори, пукнатините на времето ту се разтваряха, ту се събираха, а аз продължавах да търся – кой съм аз, защо съм на този свят, кои са достойнствата и греховете на моя род, ще се гордеят ли моите потомци, че са се родили тук, в страдалната ми родина България, а кръвта им – ще продължи ли да се бунтува от спомена за бежанските неволи на прапрабаби и прапрадядовци, от барутния мирис по полетата на Егейска Македония и Одринска Тракия.

 

 

  За мен този конкурс беше едно емоционално завръщане към моите корени и Ви благодаря за възможността, която ми дадохте, да го осъществя. Продължавам, това е само началото на моето пътуване. Вече правя родословно дърво и събирам документи, за да заздравя родовата памет. Ще доработвам и сайта, който направих, защото има още неразказани малки истории, които искам да споделя. Съжалявам, че родителите    ми не са помислили преди мен в тази посока. 

  Моите занимания амбицираха и тях да се включат в издирването и събирането на документи, защото това беше истинско предизвикателство и непосилно само за мен. Най-трудната и същевременно най-интересната част от работата ми. Чувствам се като истински летописец на моя род. И се гордея с това.  Направеното от мен ще остане и ще радва моите кръвни роднини. Ще радва и Историята, любимата ми наука.

 

 

Мария Банялиева от Пловдив: "Понякога трябва малък тласък, за да се резплетат нишките на една съдба"

  Благодаря за високата оценка и присъдената ми 3-та награда в конкурса. Но преди всичко благодаря за възможността да участвам в едно толкова вълнуващо преживяване. Както писах в проекта, майка ми е автор на книга - ръководство за писане на родови истории, но нашата фамилна книга не е написана заради нейна заетост. 

  Затова  реших да се включа и да се опитам да направя това проучване. Започнах да преглеждам всяка снимка в семейния архив и да записвам всеки спомен, който майка ми ми разказваше. Оказа се и интересно и доста трудно да сравнявам запомненото от нея със запазените документи, които получихме от Пловдивския и Държавния исторически архив. Но виждах, как се нарежда  картината на отминалия  живот, на човек когото не познавахме.  И който беше еднакво интересен и за мама, и за научната ми ръководителка, и за мен. И който все още е неизяснен до края. 

  И след предаването на проекта, продължихме да издирване нови документи  за прадядо и дядо. Така разбрахме, че има запазени документи в Комисията по досиетата, които не са за принадлежност към службите. Чрез роднини се свързахме с карловци, които също могат  да разкажат за рода ни, вероятно има документи и в Старозагорския архив. Разказвам всичко това за да подчертая, че понякога трябва един малък тласък за да се резплетат нишките на една съдба. И както мама казва, и  карантината има хубави страни. За нас това се оказа началота на нашата родова хроника. И съм много горда, че допринесох за нея с участието си в конкурса.

 

 

  Иначе аз обичам много рок музиката, свиря на класическа китара (преди време получих 3-та награда в национален конкурс за моята възрастова група) и като DJ отговарям за танците и настроението. Засега това са приятелските компании на родителите ми, което налага да познавам добре музиката от 70-те години до днес. Харесвам много биологията и се надявам да стана лекар.

  Честно да си кажа, преди конкурса историята не ме привличаше особено. Не мисля, че и сега съм и голям фен. Но чрез нея, разбрах че с постоянство, анализ на факти  и  логическа мисъл можеш да постигнеш много. Надявам се това да ми помогне в лекарската професия.

 

 

Световната премиера на симфоничното произведение „Сънят на Пилат” от Стефан Димитров завърши възторг, изправил на крака публиката в зала „България”, която ръкопляскаше неуморно и настояваше за „бис”. Маестра Любка Биаджони не устоя на настойчивите аплаузи и оркестърът й „София Симфоникс” изпълни отново валса, от който дори непосветените в историята на написването на „Сънят на Пилат”, разбират, че е вдъхновен от „Майстора и Маргарита” на Булгаков.

 

Мелодията кара слушателят да си представи как Маргарита отива на бал с широко разтворени от очакване очи.

 

Стефан Димитров с усмивка благодари на Булгаков, който го е вдъхновил преди 40 г.  за симфоничната творба, чиято написване му отнело четири години. Той нареди руския писател редом със спомоществувателите – фондация „Ценности”, без която  „Сънят на Пилат” не би видял бял свят, Национален фонд „Култура”, BEGExpo, ДКС, Legal mediator. За щастие на меломаните, концертът бе безплатен, тъй като се реализира и с финансовата подкрепа на  Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.

 

Входът ще бъде свободен и на предстоящия концерт в Античния театър в Пловдив на 13 юни.