BG | EN

Новини

  Петър Стоянов поздрави участниците в Националния исторически конкурс виртуално (видео: youtu.be/s4jmsCTtTcs

Научната надпревара на фондация „Ценности“ за гимназисти се проведе за 12-и път. До този момент в нея са участвали над три хиляди младежи.

 
Националният исторически конкурс, чacт oт мpeжaтa Еuѕtоrу, ĸoятo oбeдинявa иcтopичecĸи ĸoнĸypcи oт вcичĸи eвpoпeйcĸи cтoлици, излъчи победителите си за 12-и път. 
Това е научната надпревара с най-дългогодишно и устойчиво развитие. Фондация „Ценности“ го организира без прекъсване от 1998 година. Организацията на бившата първа дама Антонина Стоянова е подтикнала към исторически проучвания, работа с документи и живи свидетелста и творчество близо 3 000 младежи. 
 
В началото на октомври миналата година бе обявена новата тема-предизвикателство за ученици между 8-ми и 12-ти клас. "Фамилната история и превратностите на времето" е още една възможност за нов, по-задълбочен поглед към историята, като гимназистите се разровят в корените на собственото си семейство, потърсят достоверни източници и осъзнаят превратностите на времето с неговата динамика и многоликост. Журито, съставено предимно от професори по история, бе силно затруднено, поради задълбочеността на разработките и пространните изследвания на гимназистите. То традиционно бе е в състав:
проф. Веселин Янчев - Председател, български историк, преподавател по Нова българска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“;
проф. Любомир Огнянов;
Ваня Еленкова;
Любов Филипова.
 
До този момент дипломите на отличените се връчваха от Петър Стоянов, но през 2020 година коронавирусът пррекрои доста традиции. Младежите получиха грамотите си по пощата, а материалното им изражение – в банковите си сметки.
 
 
Президентът отправи видеообръщение към участниците и наградените в конкурса: youtu.be/s4jmsCTtTcs
 
А ето кои са  отличените в Националния исторически конкурс на фондация „Ценности“
 
ПЪРВА НАГРАДА
 
Разработка на тема: „Кръвта ни води”
Автор: Моника Иванова
Училище: ГПЧЕ "Йоан Екзарх", гр. Варна 
 
ВТОРА НАГРАДА
 
Разработка на тема: „ Пукнатини”
Автор: Костадин Тараков
Училище: ПГИТ”Проф.д-р Асен Златаров”, гр. Петрич, 8 клас
Научен ръководител: Иво Точевски
 
Разработка на тема: „В търсене на корените”
Автор: Зиад Джарар
Училище: Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив, 9 клас
Научен ръководител: Ралица Димитрова
 
ТРЕТА НАГРАДА
 
Разработка на тема: „Железният полк и железните хора на Добруджа“
Автори: Галена и Невена Желязкови
Училище: СУ „Йордан Йовков“, гр. Тервел, 8 клас
Научен ръководител: Росица Стратиева
 
Разработка на тема: „Капитан Иван Банялиев – живот, белязан от превратностите на времето и съдбата“
Автор: Мария Банялиева
Училище: Хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ , гр. Пловдив, 9 клас
Научен ръководител: Иванка Митева
 
Разработка на тема: „Непримиримият дух и превратностите на времето“
Автор: Мария Илиева
Училище: Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив, 11 клас
Научен ръководител: Ралица Димитрова
 
НАГРАДА ЗА НАУЧНО РЪКОВОДСТВО
 
1. Иво Точевски
Училище: ПГИТ”Проф.д-р Асен Златаров”, гр. Петрич
2. Ралица Димитрова
Училище: Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Пловдив
3. Георги Василевски
Училище: Национална търговска гимназия, гр. Пловдив
4. Росица Стратиева
Училище: СУ „Йордан Йовков“, гр. Тервел
 

Партньори на фондация "Ценности" в организирането на Националния исторически конкурс са НДФ "13 века България", швейцарската фондация "Леонардо" и германската "Кьорбер"

      

 


   Нещо повече за победителите в Национален исторически конкурс

Националният исторически конкурс и неговото 12-то издание излъчи своите победители, но за жалост този път не успяха да получат дипломите и паричните си награди лично от президента Петър Стоянов, както винаги до сега. Коронавирусът прекрои и тази традиция и бившият държавен глава отправи поздравленията си във видеообръщение. Темата, по която писаха учениците, бе изключително интересна и благодатна. Едни от отличилите се участници в конкурса са Моника Иванова с първа награда за разработката " Кръвта ни води", Костадин Тараков с втора награда за разработката "Пукнатини" и Мария Банялиева с трета награда за разработката „Капитан Иван Банялиев – живот, белязан от превратностите на времето и съдбата“.

Тъй като не успяхме са се видим на живо с победителите в дванадесетото издание на конкуса на тема "Фамилната история и превратностите на времето", предложихме сами да се представят с няколко думи:

Моника Иванова от Варна: "Живея със съзнанието, че съм част от рода на един национален герой – капитан Райчо Николов"

 
  Казвам се Моника Цветанова Иванова. На 18 години съм, в 12 клас на Пета езикова гимназия. Уча в паралелка с усилено изучаване на немски език.
  Овладяването на чужди езици представлява голям интерес за мен. То ми дава възможност да опознавам нови народи и техните култури на родния им език. Уча немски, английски и китайски език. В свободното си време обичам да свиря на пиано и да рисувам.
  От малка участвам в литературни конкурси с разкази и есета и съм спечелила много награди. Някои от тези награди ме отведоха на интересни места, като лагера Space camp на НАСА в Измир, Турция, както и едномесечен престой в Германия - награда за постижения в международна олимпиада по немски език. Разработката, която защитих в немското посолство, беше на тема „Истории на света – Свят на истории“ – за митове и легенди от цял свят и връзките между тях.
  Интересът към историята винаги е съпътствал моето семейство. Родителите ми са ми казвали, че трябва да познавам своята родина, преди да опозная големия свят. Затова и до ден днешен посещаваме всички възможни исторически паметници и природни красоти на България. Мисля, че семейството е най-важното място, в което се създава чувството на родолюбие и патриотизъм. 
  От малка живея със съзнанието, че съм част от рода на един национален герой – капитан Райчо Николов, и винаги съм се опитвала да разказвам на своите съученици за неговия невероятен живот, за който те не са чували. Смятам, че личности като него трябва да живеят поне с имената си в българското съзнание.
  Темата на Националния исторически конкурс „Фамилната история и превратностите на времето“ ми допадна изключително много, тъй като ми даде шанс да разкажа за историята на своя род – нещо много ценно за мен.
Сърцето ми остана завинаги при хората, които срещнах в родното село на моя дядо – Чилнов, село Райковци – родното място на капитан Райчо Николов, и др. Успях да се пренеса в миналото и да преживея чувствата, вълнували моите родственици в едни противоречиви и трудни времена.
 
 
  Опитът ми при създаването на литературни текстове и участието ми в други конкурси ми помогнаха при оформянето на получената информация. Но най-много ми помогна това, което чувствам в сърцето си – обичта към родното и към хората, които са създали основата, върху която да стъпваме днес. 
  Аз знам, че където и да ме отведе животът и с каквото и да се занимавам, ще запазя своята връзка с миналото и със спомените на своя народ. Защото „Кръвта ни води“ и тя е нашата сила.

 

Костадин Тараков от Петрич: "Събирането на документи беше истинско предизвикателство"

  Благодаря Ви за високата оценка за моята разработка. Много се вълнувам, защото това е първата ми голяма награда в любимата ми област от знанието – историята. Това е голямо признание и за екипния дух, подкрепата от страна на семейството ми и неоценимата методическа помощ на моя учител по история Иво Точевски. Когато той ми изпрати условията за участие в конкурса, най-напред се стъписах. Темата ми изглеждаше твърде мащабна за моите 14 години, а и философският ракурс, който внасяше категорията време, ме притесняваше. 
  После се разрових в семейния архив, за да видя дали имам достатъчно документи, освен личните разкази на баби и дядовци, за историята на моето семейство. И от прашната кутия на времето започнаха да излизат чудни семейни картини - на радост и печал, обич и страх, грешки, премеждия, отрезвяване, проглеждане, състрадание и милост, които ме караха да се вглеждам все по-далече, и по-далече. Да търся онова, което е крепило моите предци в трудните години на отстояване на българщината, в условията на войни, сблъсък на идеологии, лични възходи и падения.  Въпросите бързаха към своите отговори, пукнатините на времето ту се разтваряха, ту се събираха, а аз продължавах да търся – кой съм аз, защо съм на този свят, кои са достойнствата и греховете на моя род, ще се гордеят ли моите потомци, че са се родили тук, в страдалната ми родина България, а кръвта им – ще продължи ли да се бунтува от спомена за бежанските неволи на прапрабаби и прапрадядовци, от барутния мирис по полетата на Егейска Македония и Одринска Тракия.
 
 
  За мен този конкурс беше едно емоционално завръщане към моите корени и Ви благодаря за възможността, която ми дадохте, да го осъществя. Продължавам, това е само началото на моето пътуване. Вече правя родословно дърво и събирам документи, за да заздравя родовата памет. Ще доработвам и сайта, който направих, защото има още неразказани малки истории, които искам да споделя. Съжалявам, че родителите    ми не са помислили преди мен в тази посока. 
  Моите занимания амбицираха и тях да се включат в издирването и събирането на документи, защото това беше истинско предизвикателство и непосилно само за мен. Най-трудната и същевременно най-интересната част от работата ми. Чувствам се като истински летописец на моя род. И се гордея с това.  Направеното от мен ще остане и ще радва моите кръвни роднини. Ще радва и Историята, любимата ми наука.
 

 

Мария Банялиева от Пловдив: "Понякога трябва малък тласък, за да се резплетат нишките на една съдба"

  Благодаря за високата оценка и присъдената ми 3-та награда в конкурса. Но преди всичко благодаря за възможността да участвам в едно толкова вълнуващо преживяване. Както писах в проекта, майка ми е автор на книга - ръководство за писане на родови истории, но нашата фамилна книга не е написана заради нейна заетост. 
  Затова  реших да се включа и да се опитам да направя това проучване. Започнах да преглеждам всяка снимка в семейния архив и да записвам всеки спомен, който майка ми ми разказваше. Оказа се и интересно и доста трудно да сравнявам запомненото от нея със запазените документи, които получихме от Пловдивския и Държавния исторически архив. Но виждах, как се нарежда  картината на отминалия  живот, на човек когото не познавахме.  И който беше еднакво интересен и за мама, и за научната ми ръководителка, и за мен. И който все още е неизяснен до края. 
  И след предаването на проекта, продължихме да издирване нови документи  за прадядо и дядо. Така разбрахме, че има запазени документи в Комисията по досиетата, които не са за принадлежност към службите. Чрез роднини се свързахме с карловци, които също могат  да разкажат за рода ни, вероятно има документи и в Старозагорския архив. Разказвам всичко това за да подчертая, че понякога трябва един малък тласък за да се резплетат нишките на една съдба. И както мама казва, и  карантината има хубави страни. За нас това се оказа началота на нашата родова хроника. И съм много горда, че допринесох за нея с участието си в конкурса.
 
 
  Иначе аз обичам много рок музиката, свиря на класическа китара (преди време получих 3-та награда в национален конкурс за моята възрастова група) и като DJ отговарям за танците и настроението. Засега това са приятелските компании на родителите ми, което налага да познавам добре музиката от 70-те години до днес. Харесвам много биологията и се надявам да стана лекар.
  Честно да си кажа, преди конкурса историята не ме привличаше особено. Не мисля, че и сега съм и голям фен. Но чрез нея, разбрах че с постоянство, анализ на факти  и  логическа мисъл можеш да постигнеш много. Надявам се това да ми помогне в лекарската професия.
 
 
 

 

  Любка Биаджони и нейният оркестър „София Симфоникс” вдигнаха на крака един президент,  двама премиери и доста министри

 

 
 
 
Световната премиера на симфоничното произведение „Сънят на Пилат” от Стефан Димитров завърши възторг, изправил на крака публиката в зала „България”, която ръкопляскаше неуморно и настояваше за „бис”. Маестра Любка Биаджони не устоя на настойчивите аплаузи и оркестърът й „София Симфоникс” изпълни отново валса, от който дори непосветените в историята на написването на „Сънят на Пилат”, разбират, че е вдъхновен от „Майстора и Маргарита” на Булгаков.
 
Мелодията кара слушателят да си представи как Маргарита отива на бал с широко разтворени от очакване очи.
 
Стефан Димитров с усмивка благодари на Булгаков, който го е вдъхновил преди 40 г.  за симфоничната творба, чиято написване му отнело четири години. Той нареди руския писател редом със спомоществувателите – фондация „Ценности”, без която  „Сънят на Пилат” не би видял бял свят, Национален фонд „Култура”, BEGExpo, ДКС, Legal mediator. За щастие на меломаните, концертът бе безплатен, тъй като се реализира и с финансовата подкрепа на  Културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018.
 
Входът ще бъде свободен и на предстоящия концерт в Античния театър в Пловдив на 13 юни.
 
 
 
 
 
 На първия ред в препълнената зала „България” творбата изслуша класната на Стефан Димитров – Елка Карастоянова, дъщеря на големия български композитор Асен Карастоянов, със съпруга си Евгени Аврамов – професор по хармония. Авторът й целуна ръка и я помоли да се изправи и да приеме поздравите на публиката.

Изключително развълнуваната Любка Биаджони се просълзи, когато благодари на Господ, че й е дал възможност да дирижира „Сънят на Пилат”. Стефан Димитров пък призна пред приятели, че под палката й произведението му е придобило по-плътно и дори неподозирано дълбоко звучене.

В публиката изпъкваха приятелите на композитора и на съпругата му Богдана Карадочева – Васил Найденов с Ивайло Манолов, поетесите Миряна Башева и Маргарита Петкова, по чиито стихове са едни от най-хубавите му песни, Кристина и Михаил Белчеви, Аня Пенчева, Васил Петров, Александър Петров, Кристина Димитрова и Агент Тенев, колеги от БНТ, Нова телевизия и БНР – медиите, в които Стефан Димитров е оставил следа като началник. Както и много съмишленици от романтичния период на СДС.

Коментарът на Милена Димитрова за „Сънят на Пилат” и „висшето присъствие”, публикуван в социалните мрежи, е толкова сочен и точен, че е задължително да бъде цитиран без съкращения: „Концертът снощи в зала “България” бе знак, че чудеса се случват не само по Коледа.

Композиторът Стефан Димитров изкачи връх много по-висок от хималайските първенци, само той си знае с какви стъпки се е борил цели четири години с напълно различна музикална стилистика, даже трудно смилаема за третираната с чалга публика. Още от първото изпълнение се чу, ясно прозвуча, че симфоничната творба “Сънят на Пилат” е от музикалния ранг на “Лешникотрошачката”, хармонията се родее не само с Чайковски, а и с Шостакович.

Лиричните сцени са толкова нежно изваяни, че оставят усещането за дантела, за кадифе, за нежност и неслучайно мотивите им носят посланието, че любовта е по-силна от смъртта. Ами валсът в третото действие! Успехът на Стефан Димитров е споделен, може би нямаше да го разберем без оркестрацията, без оркестрантите и особено без диригентката - без блясъка на маестра Биаджони! Колко различен и класически беше валсът, и как да повярваш, че е рожба на същия автор, който ни караше да крещим до прегракване в предишния, уж “Последен валс”?


Затова твърдя, че Димитров изкачи напълно различен осемхилядник в музиката и даде пример как времето, историята и епохите се пречупват и кристализират в необикновено различни симфонии и площадни химни. Благодарение на фондация “Ценности” и на Антонина Стоянова препълнената до втори балкон зала “България” събра заедно непримиримите някога крила и фракции на СДС. Президентът Петър Стоянов, Филип Димитров, Елена и Иван Костови, Валентин Василев, Юлий Павлов, Стефан Тафров, Вили Лилков, Асен Агов, д-р Димитър Игнатов... Толкова персонаж от “Раковски” 134 имаше на концерта, че се изкушавам от сравнението с третото действие в “Сънят на Пилат”, където пред смаяната Маргарита, царицата на среднощния бал, изскачат скелети от камината, бивши принцове и персонажи от отминали времена, танцуват вихрено и целуват Маргарита по коляното, а на сутринта всички изчезват, заедно с Воланд, пометени от бурята. С изключение на прочутия син митинг, проточил се от Орлов мост до Плиска, не си спомням друго историческо събитие, което да е задържало за два часа заедно почти всички някогашни “сини лъвове” и почти цялата Синя идея. Чудеса стават не само по Коледа!”.

 

Бившият министър на културата Вежди Рашидов и настоящият лидер на Атака Волен Сидеров дойдоха на премиерата заедно със съпругите си. Адвокат Тодор Батков, Симона Такова от Legal Mediator и още цяла плеяда юристи представиха правното лоби.

Гайдарят на Петър Янев и почетният консул на България в Конго Теодора Игнатова изненадаха Антонина Стоянова с букет от 101 червени рози за премиерата.

Празникът за душата завърши с чаша вино за приятели от изба „Златен Рожен”.

 

 
 
 
 
 

 

 Фондация „Ценности” и Антонина Стоянова представят изложбата на 30 пловдивски художници „Кирилицата в съвременното българско изкуство”

 
 На 14 май в 18 часа в „Галерия на открито” в Градската градина пред Народния театър ще бъде открита изложбата „За буквите – Кирилицата в съвременното българско изкуство”.
 
Фондация „Ценности” на бившата първа дама Антонина Стоянова с партньори Столичната община, община Пловдив, Пловдив Европейска столица на културата 2019 и Градска художествена галерия –Пловдив, представя атрактивната експозиция, която съчетава празника на азбуката с поредното доказателство за високото ниво на съвременната българска живопис.
 
Трийсет пловдивски художници, сред които изпъкват имената на Станимир Видев, Николай Кучков, Недко Итинов, Вълчан Петров, Васко Стоев, са представени с по едно платно, изобразяващо буква от българската азбука. Незабравимият Кольо Карамфилов рисува буквата „О” малко преди ненавременната си кончина.
 
Живописните средства са различни и отразяват неповторимостта и почерка на своя автор. Буквите са разпределени между творците чрез жребий. И само на един от тях първата буква от името съвпада с тази, която му се е паднала да претвори - късметлийката е Емилия Арабаджиева. 
 
Обединяваща нишка на експозицията е еднаквият размер на платната: 90/90 см.  
 
 
 
Творческият прочит на всяка буква е представен на зрителя като кадър от своеобразна фотолента, запечатала иначе невидими особености на авторския стил.
 
Въздействаща, неочаквана и много лична интерпретация на буквите – това е посланието на пловдивската група художници в изложбата „За Буквите – Кирилицата в съвременното българско изкуство.
 
Благодарение на експозицията, която бе  представена и в Двореца на нациите в Женева,  в ООН научиха, че с нашата азбука пишат над 250 милиона души в Европа и Азия. 
 
 „Днес в Европейския съюз има три основни официални азбуки - латинска, гръцка и българската кирилица. Ние, като българи, трябва да се гордеем, че нашата страна като член на ЕС, добави своя цивилизационен принос”, казва Антонина Стоянова от фондация „Ценности”.
 
 
 
Изложбата, която ще може да бъде видяна в Градската градина пред народния театър от 14 до 28 май, ще бъде открита с изпълнения от Българска национална гайдарска асоциация.   
 
 
 
 Кирилицата  рисуваха:
 
А - Михаела Иванова
 
Б - Станимир Видев
 
В - Маргарита Джарова
 
Г - Бисер Дамянов
 
Д - Венета Маринова
 
Е - Емилия Арабаджиева
 
Ж - Ицко Мазнев
 
З - Жорж Трак
 
И - Валери Ценов
 
Й - Матей Матеев
 
К - Ангел Гешев
 
Л - Недко Итинов
 
М - Георги Щърбев
 
Н - Никола Певичаров
 
О - Кольо Карамфилов
 
П - Васко Стоев
 
Р - Ангел Василев
 
С - Румен Жеков
 
Т - Ангел Китипов
 
У - Вълчан Петров
 
Ф - Румен Нечев
 
Х - Николай Няголов
 
Ц - Димитър Кирчев
 
Ч - Владимир Генадиев
 
Ш - Атанас Хранов
 
Щ - Нели Ценова
 
Ъ - Николай Кучков
 
Ь - Ангел Пачаманов
 
Ю - Лили Кичукова
 
Я - Димитър Келбечев
 
 

 

 Станете част от събитията, движещи игралните технологии напред в един от водещите пазари за индустрията – Балканското изложение на развлекателната и  игралната индустря (BEGE Expo) и Източноевропейската конференция на игралната индустрия (EEGS).

 

 BEGE Expo е водещо събитие за игралната и развлекателната индустрия в източноевропейския регион. В изложението участват както производители и доставчици, така и наземни и онлайн оператори от сферата, афилиейти, медии и асоциации. Събитието се утвърди като водещо за региона, с над 5000 посетители от 35 държави, които взеха участие в последното издание. През 2018 BEGE Expo ще представи три зали, Стартъп зона, Иновативна зона, както и богата програма от съпътстващи събития, сред които Miss Gaming BEGE, церемонията BEGE Awards, както и състезанието за стартиращи компании от индустрията “Gaming Startup Challenge”.
 
 EEGS е събитието, което ви информира за последните регулаторни и технологични промени в игралната индустрия на Източна Европа. На конференцията ежегодно се събират над 200 представители от 22 страни, за да научат подробности за значимите новости в сферата - директно от експертите. Сред темите, които EEGS покрива са новите AR и VR технологии, използването на Блокчейн в онлайн игралната индустрия, потенциала на изкуствения интелект. Този ноември конференцията ще бъде в обновен формат, с нови интерактивни дискусии, кръгли маси и по-добри възможности за създаване на контакти.
 
 За повече информация, следете официалните сайтове на събитията: http://www.balkangamingexpo.com/ и http://www.eegamingsummit.com/ Очакваме ви на 20-22 ноември 2018 в Интер Експо център, София.
 
 
 
 
 

 

 Проект “Развитие на човешките ресурси”


Социалната политика на Фондация „Ценности“ е обвързана с разбирането, че основния и най-ценен ресурс на всяка организация – са нейните служители. Поради тази причина и с цел повишаване на своите възможности да работи по обществено значими и социално чувствителни въпроси, Фондация „Ценности“ кандидатства и спечели проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г.: "Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места" на ЕС.

Цели се запазването на работните места за 12 месеца на минимум 6 от наетите лица, след приключване на дейностите по проекта, осигуряване на подходяща работна среда, чрез закупуване на оборудване, необходимо за успешното изпълнение на професионалните задължения и извършване на обучения. Резултатите от изпълнението на проекта включват разкриването на 12 бр. нови работни места и тяхното ресурсно обезпечаване ще доведе до създаване на трайна заетост, повишаване на ефективността на Фондацията и поддържането на стабилна структура. В новите разкрити работни места са назназначени 6 безработни младежи до 29 г., 1 бр. безработно или неактивно лице над 54 г. и 5 бр. безработни и неактивни лица между 30 и 54 г. Сред цлелите на проекта е достигането на по-висока и по-качествена заетост; намаляване на бедността и насърчаване на социалното включванe; модернизиране на публичните политики.

В проекта са заложени дейности за oбучение на всички от новоназначените лица за придобиване на познания по "Общуване на чужди езици" – с изучаване на английски език и обучение по "Дигитална компетентност" – с изучаване на компютърна програма, необходими за дейността на Фондацията.

След приключване на проекта, Фондация „Ценности“ ще осигури работни места на част от служителите, с което ще разшири капацитета си и ще продължи дейността си в насока подобряване на достъпа до заетост и качеството на работните места.

 

 

Координатор на проекта:

Кристияна Христова, email: kristianadhristova@gmail.com