Осми НИК

 ТЕМАТА

"Протестите в историята - недоволство, противопоставяне, бунтарство"

Протестът – израз на несъгласие и недоволство, форма на съпротива или бунтарство. Недоволство от какво и несъгласие с кого? Протест в името на каква кауза и срещу кого? Обърнете се към българската история и събитията през ХХ век и ще откриете множество разнообразни форми на протест – несъгласие с политическата система, недоволство от икономическото състояние, бунтарство срещу наложените обществени норми и порядки. Протестът е проява на гражданска активност, на ясно заявена позиция, на желание за промяна, която винаги е била в основата на прогреса. Протестите, а не конформизмът, са двигател на промените. Желанието да живееш по-добре, да бъдеш свободен е изправяло отделни личности или групи от хора срещу режима, управляващите, икономическата и политическа система. Изминалият век предлага огромна палитра от форми на протест, които следват своето естествено развитие – от антимонархически и антифашистки през първата половина на столетието, до антикомунистически през 80те години. Пропастта между идея и реалност поражда съпротива срещу властта, която може да бъде активна, пасивна, морална, интелектуална. 
Националната ни история е богата на различни форми на недоволство и съпротива:

• Селски митинги в Североизточна България 1899-1900
• Студентски бунтове 1905, 1907
• Войнишки бунтове 1913-1915, 1918
• Женски бунтове в Бургас в края на Първата световна война
• Транспортна стачка 1919-1920
• Тютюноработническа стачка 1940
• Антифашистка съпротива и партизанско движение
• Горянско движение през 50-те години на ХХ век
• Бунтове срещу колективизацията в Западна България през 50-те години на ХХ век
• Външна емиграция
• Дисидентство
• Хипи движение и култура
• Обществен комитет за екологична защита на гр. Русе - 1988
• Национална стачка организирана от КТ „Подкрепа” – 1990

ЗАДАЧАТА

Целта на конкурса е самостоятелно историческо изследване. Не разглеждайте протеста като съвременен феномен. Едно пътуване във времето ще Ви срещне със събития от Вашата местна или семейна история, които са малко известни или несправедливо забравени. Вашето изследване ще ги направи обществено достояние и част от голямата история. Не търсете факти, които са общоизвестни и за които вече е писано. Проучете причините, повода за протеста, мотивите на участниците в него, целите, които са си поставили. Протестите се различават не само по своята форма, но и мащаб – той може да обхване само най-близкото обкръжение, група от съмишленици или цялото общество. В това пространство намира израз неудовлетворението от политическата и икономическа система, строя, порядките, догмите, липсата на свобода. Какво се е променило в личен и обществен план? Около Вас сигурно все още има свидетели на подобни събития, които ще Ви разкажат за тях през призмата на личните си преживявания. Не само събирайте факти и отделни мнения, но и ги съпоставяйте, проверявайте. Може би в семейните албуми ще откриете запечатан подобен момент. Държавните архиви съхраняват хиляди документи-свидетелства за протести и бунтове. Много от тях са документирани и от тогавашната преса. Сравнете писаното в нея с разкази на очевидци. Не забравяйте, че те са не само емоционално оцветени, но и оценъчни, и това предопределя спомените за миналото. Подлагайте ги на критичен анализ!
Ако по време на Вашето изследване откриете какво е забравено и защо, това ще Ви помогне да разберете настоящите мотиви да помним миналото!

 Наградените > >